Меню
Често получаваме въпроси относно фалшиви сигнали за нарушения. В тази публикация в блога ще обсъдим дали тези опасения са основателни.
Често организациите очакват рязко увеличаване на броя на докладите, включително и на тези за злоупотреби, след като стартират канали за подаване на сигнали за нередности. Това очакване е често срещано при откриването на такива възможности за докладване.
Ето защо те се питат дали ще могат да обработят всички и как това ще се отрази на ежедневните им операции.
На практика тези опасения не се оправдават.
Кратък отговор? Вероятно не. Да подадеш сигнал никога не е лесно, дори когато съществуват канали за докладване и процедури за защита.
Фалшивите доклади, независимо дали са анонимни или не, обикновено носят повече отрицателни последици, отколкото потенциални ползи.
Подобно на фалшивите полицейски доклади, анонимното подаване на сигнали често води до неблагоприятни резултати.
Стресът, а в някои случаи и публичното оповестяване, свързани с подаването на сигнали, също оказват огромно психологическо и физическо въздействие. Всичко това се влошава още повече в общества, в които подаването на сигнали за нередности обикновено (поради исторически или други причини) се възприема негативно като форма на злонамерен донос. Всичко, което обикновено получават, е някакво лично удовлетворение от това, че „постъпват правилно“, докато личните им рискове са огромни. В тази връзка те могат да бъдат подложени на репресии (включително загуба на работа) и да станат като цяло безработни в отрасъла или дори в по-широк план.
Проучването показва, че дори след приемането на Директивата на ЕС за сигнализиране на нередности в действителност са постъпили сравнително малко сигнали за нередности. Проучване на Fachhochschule Graubünden и EQS Group подчертава различията в отчитането в тези страни. През 2020 г. над 50 % от френските, британските и швейцарските дружества не са получили никакви отчети; при германските дружества този процент е по-нисък – 40 %.[1] През наблюдавания период дружествата са получили средно 34 доклада, но броят на получените доклади е силно свързан с броя на служителите на дружеството. МСП получиха средно 6 доклада, а дружествата с повече от 250 работници – средно 46 доклада. Освен това в проучването се посочва, че само половината от получените доклади са счетени за уместни и по същество свързани с даден проблем на съответствието. Делът на докладите за злоупотреба е между 5 и 10 % в зависимост от страната.
„Регионален сравнителен доклад за горещи линии за подаване на сигнали за нередности за 2021 г.“ на Navex Global предлага медианни стойности, за да се елиминира влиянието на отклоненията. Този подход осигурява по-точни отчетни данни.[2] Според посочения доклад медианният обем на докладите за Европа е 5 доклада на 1000 служители, а за Северна Америка – 15 доклада на 1000 служители. Около 60% от докладите се отнасят до човешките ресурси, разнообразието и уважението на работното място, докато въпросите, свързани с бизнес интегритета, са около 25%. Злоупотребата и незаконното присвояване на корпоративни активи съставляват по-малко от 10% от докладваните проблеми.
В гореспоменатия доклад на Navex Global обаче са взети предвид само организациите, които са получили 10 или повече доклада през 2020 г. Не е предоставена информация за това колко организации с канали за подаване на сигнали за нередности са получили по-малко от 10 сигнала или дори 0 сигнала.
Страхът, че ще бъдем затрупани с доклади, след като бъде открит канал за подаване на сигнали, е неоснователен. Такъв е и моят опит при създаването на канали за подаване на сигнали за нередности за множество организации. Нито една от тях не се е сблъскала с ужасяващия поток от доклади, камо ли пък с такива за злоупотреба. Ако не друго, то подаването на сигнали за нередности трябва да бъде постоянно и последователно насърчавано и защитавано, за да се наклони гореописаният баланс между разходите и ползите за подателя на сигнала. „
Посочените източници:
[1] Проф. д-р Кристиан Хаузер, Жанин Брети-Райналтер, Хелене Блумер: Доклад за подаване на сигнали за нередности 2021; FH Graubünden Verlag, Chur 2021; www.fhgr.ch/whistleblowingreport
[2] Кери Пенман, Иън Пейнтър, Андрю Бърт: 2021; Navex Global Inc., 2021 г.
Споделете това на: